България е договорила вноса на два танкера американски втечнен газ и работи за евентуално подписване на дългосрочен договор. Това е голямата новина на последните дни, която дойде от посещението на премиера Кирил Петков в Съединените американски щати. Напълно очаквано - политическата опозиция на Петков веднага заобяснява, че информацията е твърде малко, че не се знае нищо за цената и доставчика, а известните ни медийни трегери от обкръжението на предишните управляващи гръмко обявиха, че Белият дом бил опровергал премиера, защото в официалното прессъобщение нямало информация за сделката. 

Фактите са малко по-различни, макар в чуденките на опозицията да има смисъл. На първо място вчера старши съветникът по енергийната сигурност на Държавния департамент Амос Хохстийн, цитиран от "Медиапуул", потвърди, че танкери с американски втечнен газ ще бъдат пренасочени към България. Толкова за българските експерти по американска дипломация и прессъобщения. 

Оттук започват и въпросите. 

Възможно ли е въобще? 

Да. България може да внесе американски, а и друг втечнен природен газ през терминал Ревитуса в Гърция. Единственият въпрос там е дали има свободен капацитет за юни, когато се очакват доставките. Логиката сочи, че правителството би трябвало да се е погрижили за този проблем, а освен това два танкера не са кой знае колко голям товар. Освен това е възможна бърза политическа совалка за подписването на междусистемно споразумение с Турция за пренос на газ, тъй като там има достатъчно капацитет. Технически няма други никакви пречки за достигането на американския газ до България. 

Каква ще бъде цената?

Не знаем. Премиерът Кирил Петков заяви, че доставките ще бъдат по-евтини от руския газ по дългосрочния ни договор (едностранно дерогиран от "Газпром), но за първите два танкера това е силно съмнително. Възможно е цената да е по-евтина при договарянето, но след това идват нови разходи - по втечняване, по транспорт, по допълнителни застрахователни полици и накрая - по регазифицикация. Реално ще знаем цената, в момента, в който газът влезе в българската мрежа, всичко преди това са спекулации. 

Важно е да се знае обаче, че крайната цена наистина може да бъде по-ниска за България, ако правителството сключи дългосрочен договор за доставка. Тук става въпрос за огромни периоди - 10 или 20 години. Според енергийния експерт Васко Начев е възможно да се стигне до цена от 76 за мегаватчас, която отвява цената на "Газпром". По думите му, които взимаме от неговия фейсбук профил, крайната цена без дългосрочен договор ще получи премия от 110% в повече или малко под 160 лв. за мегаватчас при около 142 лв. за април, но и при очакване от 177 лв. за май. 

Накратко - едва ли двете първи доставки ще са много евтини, но дългосрочен договор може да ни даде сериозно предимство. Освен това България е много малък пазар и физическото им осигуряване не би трябвало да е проблем. 

Кой купува и кой продава? 

Това е следващото питане. Вчера Кирил Петков обяви, че от българска страна договорът ще се сключи от "Булгаргаз" с американската страна, но проблемът е, че не знаем коя е тя. САЩ нямат държавна газова компания, а истински свободен пазар, което означава, че ще се говори с пазарен играч. Обещанието на Вашингтон е чисто политическо и може да се предположи, че политическата воля ще помогне да се намери вносител от пазара, но все пак той ще определя цените. Важно е да се потвърди, че цените ще бъдат на база "Хенри Хъб" - най-голямата ликвидна борса в света, защото те са много по-евтини от най-голямата европейска борса в Холандия. 

Иначе - двата танкера ще пренасят регазифицирано количество газ от 100 млн. кубически метра. Това означава, че потреблението за целия юни е на практика осигурено. След това, при добро стечение на обстоятелствата, трябва да заработи газовия интерконектор с Гърция, през който да влезе 1 млрд. кубически метра на година. 

Как ще се отрази това? 

Всичко в момента би било една голяма спекулация, защото нямаме никакви числови подробности. Фактите сочат, че ако сключим дългосрочен договор с помощта на политическата воля на Вашингтон, то наистина до края на годината може да имаме средна цена на газа по-евтина от тази по-дългосрочния договор с "Газпром". А митът за евтиния руски газ бе развенчан през последната година след повишение на цената му с почти 1000%. За непомнещите много дълго е добре да припомним, че преди войната - през 2021 година, Русия изкуствено повишаваше цената на пазарите като отказваше да задоволи огромното търсене в Европа, макар да можеше да го направи. Дългосрочният ни договор с руснаците бе именно 70% спот пазар и 30% петролни деривати. 

А рано или късно, когато "Газпром" загуби пазарите в Европа, ще започне да се конкурира с другите доставчици и ще свали цената. След войната може и да се мисли за нови преговори с руснаците за много по-малка част от газовия ни микс. 

Топката е в правителството и "Булгаргаз", които имат исторически шанс за истинска диверсификация.